Плаче ми се. Но не от тъга, носталгия или друго подобно. Толкова съм щастлива, че ми се плаче. Де да имаше и причина. Обхванало ме е едно от онези състояния, в които се чувствам безумно влюбена, но работата е там, че не съм. Само се чувствам така. Много е странно. Искам да гушкам, да целувам, да обичам, да се раздавам така както не съм го правила никога, но някак не се получава. Хахавелини.... Някой ден ще се оправя.