Постинг
13.04.2008 19:39 -
Gone Forever
Автор: thedark
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1405 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.04.2008 19:40
Прочетен: 1405 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 13.04.2008 19:40
Не знам как да започна.
Доста неща се натрупаха от последния път.
Доста от старите неща се и промениха.
И някои все пак си остават същите. Продължавам да мечтая всеки ден, продължавам да искам още и още от живота, но нещата, които искам днес са малко по-различни и по-земни.
Ситуацията се промени и това, което знаех, че ще се случи отдавна е вече факт. Тъжно.
Понякога се чудя къде отиде всичко, без което някога мислех, че не мога. Научих няколко нови номера и ето ме отново. Малко по-различна, но както всички знаем вълка нрава си не мени.
В последно време ми и казаха няколко истини. Осъзнавам, че въпреки да беше малко грубо е имало истина в думите на въпросните хора.
Имам чувството, че минаха милиони години от последния път когато се почуствах толкова сигурна колкото се чувствам в момента. Не знам какво ще се случи. Не знам как ще продължа, но знам, че някак така или иначе ще трябва да се справя. Нямам друг избор - или напред или потъвам. Ще трябва да променя още много, но мисля, че ще се справя.
До някъде се научих да не съм толкова зависима от околните. Вече не завися от приятелите си като от наркотик. Поне за сега. Видях кои са хората до мен и си направих съответните изводи. Дадох си сметка, че мога и сама ако ми се наложи. Научих се да превъзмогвам мързела си и да си налагам да свърша каквото се налага.
Вече не са ми нужни ръкопляскания за да съм сигурна в себе си. Знам, че мога. Знам, че искам. И знам, че не само мога и искам, но и ще постигна набелязаната цел, каквато и да е тя.
Доста неща се натрупаха от последния път.
Доста от старите неща се и промениха.
И някои все пак си остават същите. Продължавам да мечтая всеки ден, продължавам да искам още и още от живота, но нещата, които искам днес са малко по-различни и по-земни.
Ситуацията се промени и това, което знаех, че ще се случи отдавна е вече факт. Тъжно.
Понякога се чудя къде отиде всичко, без което някога мислех, че не мога. Научих няколко нови номера и ето ме отново. Малко по-различна, но както всички знаем вълка нрава си не мени.
В последно време ми и казаха няколко истини. Осъзнавам, че въпреки да беше малко грубо е имало истина в думите на въпросните хора.
Имам чувството, че минаха милиони години от последния път когато се почуствах толкова сигурна колкото се чувствам в момента. Не знам какво ще се случи. Не знам как ще продължа, но знам, че някак така или иначе ще трябва да се справя. Нямам друг избор - или напред или потъвам. Ще трябва да променя още много, но мисля, че ще се справя.
До някъде се научих да не съм толкова зависима от околните. Вече не завися от приятелите си като от наркотик. Поне за сега. Видях кои са хората до мен и си направих съответните изводи. Дадох си сметка, че мога и сама ако ми се наложи. Научих се да превъзмогвам мързела си и да си налагам да свърша каквото се налага.
Вече не са ми нужни ръкопляскания за да съм сигурна в себе си. Знам, че мога. Знам, че искам. И знам, че не само мога и искам, но и ще постигна набелязаната цел, каквато и да е тя.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 259
