Загубих себе си сред всичките високи обувки и тънки цигари. Дали се изгубих зааради манията да съм различна или просто онази моя искра се изгуби? Заради себе си ли се промених или за да мога да подражавам на другите? Усещам как ме завлича онази повтаряемост, която се среща по улиците. Забравих как се мечтае и загубих способността си да обичам и да държа на приятелите си. Всеки ден се залъгвам с кутия дим и почти перфектен грим. Залъгвам се, че ако сложа повече гланц ще успея да скрия това, в което съм се превърнала и света ще продължи да вижда онова 16 годишно момиче, което бях.

Днес се впечатлявам от глупости и за такива говоря. Искреността в смеха ми постепенно се превърна в лъжа толкова истинска колкото е и тази, която изричам всеки ден.
Не се казвам Чоки, но така се зазпознавам с хората. Човека който някога бях се превърна в едно от онези момичета, които нямат цецли и мечти. Най-лошото е, че не залъгвам само себе си, а и всички останали около мен.
Карам всичко на навик и бегъл спомен. Не ме е страх да си призная, че съм се променила към лошо, но ме е страх, че ще задълбая и никога няма пак да се покажа над повърхността.
Страх ме е, че губя и последната си цел, а нямам следваща, която да гоня. Нямам нови интереси и всичко ми е омръзнало. Страх ме е да продължавам да потъвам в ежедневието, а не знам как да се върна обратно.
Не знам кога беше онзи момент, в който поех по грешната пътека, но искам да се върна в него и да поема отново по правилната.
Забравих какво е да живея и станах една от многото с дълга коса, , изкуствено личице и маниери. Станах друга. Станах различна. Станах една от многото.

за осъзнаването и смелостта да го признаеш пред себе си и напишеш.

Мисля, че с това си направила първата кръчка от пътя към себе си.

Всички се губим по някога.. Аз даже не знам дали някога съм се намирала.. Но едно знам - не искам да изгубя теб!!!

Три пъти тръгвам да ти пиша нещо и го трия.

Всъщност се присъединявам към Радалия.

И прегръдка,