Постинг
05.11.2007 04:06 -
Изгубена птица над мен премина...
Автор: thedark
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1543 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.11.2007 04:07
Прочетен: 1543 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 05.11.2007 04:07
Колко грешки можем да направим, за които никога да не съжалим и колко такива, за които да да се ядосваме цял живот? Вървим всеки ден с рогата напред. Караме се с хората, не зачитаме личното им мнение и доста често забравяме да споменем някоя важна, но малка подробност. Обичаме и мразим, пренебрегваме и сме надменни, усмихваме се и се цупим, а не се замисляме колко струва на другите да ни отвръщат. Всеки ден взимаме важни решения, за които даже не осъзнаваме, а след време се чудим защо е трябвало да постъпваме така.
Искам да изчезна, да започна на чисто, да сменя мястото, хората, поведението си... Не издържам тази монотонност на живота. Не понасям всеки ден като се събудя да виждам едно и също. Искам да пътувам, да разгледам света и всеки ден да научавам нещо ново. Искам да мога да поглеждам през различен прозорец всеки и да виждам нещо различно... Давам си сметка обаче, че никога не бих могла да напусна това място и тези хора. Не бих понесла да виждам различна гледка от прозореца си всеки ден и никога не искам да съм друг човек...
Искам толкова много да направя и да взема толкова много решения, искам да усетя толкова много неща, а ме е страх да опитам каквото и да е ново. Толкова обичам да пътувам, а ме е страх дали ще видя всичко и всички, които оставям. Обичам ярките цветове, но не мога да се реша да си пребоядисам стаята в такъв. Обичам повтаряемостта в елементите, но я избягвам, защото е задължаваща. Обичам цветята, но не мога да се грижа за тях. Обичам да има с кого да поговоря, но често ставам обсебваща. Обичам когато ме обичат, но тогава бягам. Обичам зимата, но ми е студено.
Обичам да спя до късно и да ям нездравословна храна. Обичам да излизам с хората, на които държа. Обичам да плувам. Обичам онези тихи моменти рано сутрин преди да се разсъмне. Обичам когато се прибирам нощем да спра и да погледам звездите. Обичам да ми е подредено. Обичам гланцовете за устни и дълбоките деколтета. Обичам когато се прибера да изритам обувките настрани. Обичам да рисувам. Обичам различна музика и не мога да слушам само един стил.
Света ми наоколо се срива, а не мога да направя нищо. Искам само да се скрия и да изчакам бурята да отмине. Всичко, което съм познавала толкова години може да изчезне, а аз трябва да седя и да гледам... Не искам! Искам да заспя и когато се събудя всичко това да е било лош сън. Искам да мога да обичам повече и да не се карам със скъпите за мен хора. И аз не знам какво точно искам...
Искам да изчезна, да започна на чисто, да сменя мястото, хората, поведението си... Не издържам тази монотонност на живота. Не понасям всеки ден като се събудя да виждам едно и също. Искам да пътувам, да разгледам света и всеки ден да научавам нещо ново. Искам да мога да поглеждам през различен прозорец всеки и да виждам нещо различно... Давам си сметка обаче, че никога не бих могла да напусна това място и тези хора. Не бих понесла да виждам различна гледка от прозореца си всеки ден и никога не искам да съм друг човек...
Искам толкова много да направя и да взема толкова много решения, искам да усетя толкова много неща, а ме е страх да опитам каквото и да е ново. Толкова обичам да пътувам, а ме е страх дали ще видя всичко и всички, които оставям. Обичам ярките цветове, но не мога да се реша да си пребоядисам стаята в такъв. Обичам повтаряемостта в елементите, но я избягвам, защото е задължаваща. Обичам цветята, но не мога да се грижа за тях. Обичам да има с кого да поговоря, но често ставам обсебваща. Обичам когато ме обичат, но тогава бягам. Обичам зимата, но ми е студено.
Обичам да спя до късно и да ям нездравословна храна. Обичам да излизам с хората, на които държа. Обичам да плувам. Обичам онези тихи моменти рано сутрин преди да се разсъмне. Обичам когато се прибирам нощем да спра и да погледам звездите. Обичам да ми е подредено. Обичам гланцовете за устни и дълбоките деколтета. Обичам когато се прибера да изритам обувките настрани. Обичам да рисувам. Обичам различна музика и не мога да слушам само един стил.
Света ми наоколо се срива, а не мога да направя нищо. Искам само да се скрия и да изчакам бурята да отмине. Всичко, което съм познавала толкова години може да изчезне, а аз трябва да седя и да гледам... Не искам! Искам да заспя и когато се събудя всичко това да е било лош сън. Искам да мога да обичам повече и да не се карам със скъпите за мен хора. И аз не знам какво точно искам...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 259
